Няма да рециклирам. Няма да събирам разделно боклук. Просто няма смисъл.

Разхождам се и усещам как всяка моя стъпка вдига малко облаче от прах, а летният вятър вместо да освежава лицето ми в адската жега, хвърля пясък в очите ми и ги пълни с всякакви хвърчащи боклуци. Настъпвам фасове и хартийки, в градинките се търкалят чашки, пластмасови бутилки, салфетки… Не че няма кошчета за отпадъците, но просто ей така – по-лесно е да си метнеш боклука в краката вместо да правиш 2-3-4 крачки встрани, за да го хвърлиш на „правилното“ място.

Искам градът ми да е чист. И моят град, и съседният, и цялата държава, и цялата планета да е чиста. Не искам в реките да плуват шишета, кофички от кисело мляко и найлонови торбички, а децата на площадките да изравят какви ли не гадости от пясъчниците.

И се размечтавам за това как светът може да бъде едно по-чисто място без хвърчащи наляво-надясно боклуци. Ама те хората са го измислили – разделно изхвърляне на отпадъци и рециклиране. Така хем ще е ни е чистичко, хем ще използваме боклуците като суровина за производство на нещо ново. Не е толкова трудно – хартията отива в синия контейнер, пластмасата – в жълтия, стъклото – в зеления… Чакай малко – а след това нали минава един камион, събира всичко пак заедно, кара го на сметището и го изсипва пак при другите боклуци. Защо да го правя цялото това упражнение, като накрая пак ще отидат на едно място?!?

Освен това аз съм само един човек от 7 млн. в тая държава. С какво ще помогнат моите три разделно изхвърлени бутилки, пет кутийки и два буркана за опазване на чистотата в България. 6 999 999 човека мятат боклук през прозореца, аз единствена рециклирам и… ще спася планетата. Голама работа ще свърша, няма що. Няма смисъл. Няма да рециклирам. Няма да събирам разделно боклук. Просто няма смисъл.

Може и да съм много лош човек, но години наред си повтарях горните думи и това беше моето извинение да не обръщам внимание къде изхвърлям боклука си и буквално да не ми пука за сортиране и рециклиране на отпадъци. Никога не съм мятала хартийки през прозореца на колата и не съм хвърляла и едно билетче дори на улицата, но считах, че няколкото крачки встрани, за да уцеля кошчето, са напълно достатъчни, за да кажа с гордост „Аз опазвам природата!“. А дали е достатъчно? Не, не е!

Първо – Фирмите за разделно събиране и преработване на отпадъци са търговски дружества и изкарват пари, извършвайки тази дейност. Те не изхвърлят боклука на сметището, защото това би означавало да изхвърлят „стоката си“, а го преработват и продават – това им е работата. Не си подреждат шарените казани по улиците само за красота, а защото това е тяхната търговска дейност и още веднъж – така изкарват пари.

Второ – Да, аз съм само един човек от 7 млн. в тая държава, но като мен има още много други, които си повтарят, че няма смисъл, защото ще са единствените, които милеят за чистотата и техните усилия ще се удавят в океана от мизерници.

Рециклирането на 1 тон смесена хартия може да спести енергия, равняваща се на 841 литра бензин, спестява 31 хил. литра вода и спасява 20 дървета.

От началото на 2019 година аз събрах и предадох за рециклиране 150 кг хартия. Не е много, но аз спестих енергия, равняваща се на 126 литра бензин, спестих 4650 литра вода и спасих 3 дървета. Ако има още поне 100 човека в България, на които им пука, за една година ще спестим една цистерна бензин, една гора дървета и едно езеро вода.

Така че има смисъл.
Има смисъл и моето #КашончеЗаБоклук

Следва…

РАЗГЛЕДАЙТЕ НАШИТЕ РАЗКОШНИ 100% НАТУРАЛНИ ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ
100% натурални, 100% веган, 100% биоразградими, рециклирани опаковки
ECOCERT сертификат. Произведени в Дания