Когато през 1803 Ричард Тревитик създава парния локомотив, едва ли си е задал въпроса какво се случва с дима от изгорелите въглища. В ерата на индустриалната революция изобретяването на тази машина се счита за едно от най-големите открития на човечеството. Това води след себе си развитието на железопътния и автомобилния транспорт, по-усъвършенствано производство, разкриват се на нови отрасли, които ускоряват темповете на технологичния напредък.
В тези години никой не си е давал сметка, че индустриализацията поставя началото на глобална екологична катастрофа. Първоначално последиците са били почти незабележими, но с течение на времето изгорелите газове, димът, изхвърлените химикали и замърсени води оказват все по-голямо влияние върху екоравновесието.
Сега два века по-късно негативните последици са вече факт, планетата се разбушува и налице са опустошителни наводнения, урагани, обширни горски пожари, суша и други природни катаклизми. В сферата на нереалното е да си мислим, че ще успеем да върнем хармонията и да изчистим Земята от целия боклук, който човечеството изсипва отгоре й. Но въпреки всичко все пак теоретично съществуват варианти. Най-просто би било да осигурим баланс – така както големите компании влагат милиони долари във внедряването на високотехнологични установки за производство, така биха могли да влагат милиони и в пречиствателни инсталации, за да се предотврати изливането на отрови във въздуха, водата и почвите.
За съжаление е всеобщо мнението, че корпоративната алчност е това, което пречи на осъществяването на подобна идея. Парите, заделени за екология, могат просто да бъдат спестени, без да се мисли много за бъдещите поколения.
Към днешна дата в Германия, например, над 20% от електричеството за домакинствата и заводите се осигурява от възобновяеми енергийни източници – соларни паркове и вятърни турбини. Това се прави с ясната представа за нанесените екологичните катастрофи и последиците от тях. И докато федералната република взе решение до 2022 година да затвори всичките си ядрени електроцентрали, в България правителствата все още не са наясно дали да развиват атомната енергетика. Нима инвестицията, която възлиза на милиарди евро, не може да се пренасочи към други екологични форми на енергетика? Повечето развитите държави се отказват от старите и опасни методи, които замърсяват околната среда, и преминават към екологични модели, за разлика от България, където все още се толерират сигурните, но вредни за природата методи.
Така че – ДА, оказва се всъщност, че е възможно технологичният прогрес да върви в крак с опазването на околната среда, но не и докато хората не осъзнаят, че замърсяването и унищожаването на планетата няма да им донесе повече материални ползи.